Photos »

Доминиканската Република (различна от Доминика - друга страна в същия регион) е малка държава в карибите която заема източната част на остров Хиспаньола и го дели с Хаити. Оригиналните обитатели на острова са били Taínos. По късно Христофор Колумб колонизира острова при първото си пътуване към Америка. На връщане към Испания основава и първата европейска колония La Isabela, превъщайки този остров в основното стъпало за колонизиране на американските континенти.През 19 век Доминикаската Република извоюва независимостта си от доминиращата бивша френска колония Хаити. След период на сравнителна стабилност под 30 годишното диктаторството на Rafael Leonidas Trujillo икономиката на страната бавно прогресира. След убийството на диктатора страната изпада в политически вакуум. САЩ имат военно присъствие на два пъти, 1916-1924 и 1965-1967, като при втората окупация заедно с други коалиционни сили помагат да се издигне демократично правителство.

В момента страната е стабилна политически и икономиката и е в подем, макар и много бавен. Все още голям процент от приходите се базират на износ на аграрни продукти (кафе, банани, захарна тръстика) за САЩ, но в последите години туризма е водещият източник на доходи за страната.

Въпреки това странта е изключително бедна, средна класа практически не съществува и разликата между бедни и богати е оргомна. Бедността по улиците на градовете е изненадваща и още повече контрастира с псевдо палатите и новите BMW-та в съседство. Сравнението с България преди дестина години подсъзнателно ме обхана и беше допълнено от гръмогласните шеги и коментари на присъстващите в големи бройки руски туристи. За щастие усмивките на придружащите ни местни туристически представители и увличащата карибска музика лесно успяха да разсеят меланхоличните ми размишления… или може би това сториха шофьорските умения на водача на МПС-то, който явно тренираше за каскадьор в следващата серия на “Такси”.

Климатът е типичен за карибите, със средна температура от 25˚C, дъждовен сезон от Май до Ноември и някой и друг ураган. Има няколко, макар и не много високи, палнински вериги. Дори извън дъждовния сезон изненадващо може да се окажете мокри до кости само минути след като някой от тропическите валежи се изсипе. Разбира се температурата и обилната консумация на отлежал местен ром (на вкус повече като коняк) помогат за комфортно продължение на престоя ви.

Северната част на острова е освното направление за повечето туристи, тъй като е близко до Punta Cana, където се намира и освното им летище. За такава малка страна е интересно че има 14 летища.

Плажовете са безкрайни, пясъкът е почти бял и много фин, а водата покрай брега е ярко синя. Тъй като северната част на острова граничи с Атлантическият океан, водата там е по-хладна и вълните могат да бъдат доста големи. Поради тази причина и заради наличието на много туристи и придружаващите ги шум, плажни принадлежности и боклуци (да, не всичко е изрядно чисто дори и под водата), ние се насочихме към южната част на страната.Юга на Доминиканската Република се плацика в топлите и много по-спокойни води на Карибско море.

Тук няма естествени плажове и пясъкът по малкото плажни ивици (предимно около хотелите) е докаран от северната част. Водата има онзи невероятно привлекателен тюркоазен цвят, известен ни от снимки на известни фотографи и филми като “Пиратите от Карибието”. Това е и по-доброто място за гмуркане.Голяма част от острова се състои от национални паркове изпълнени с диви джунгли и опасни животни… всъщност нямам идея, защото не ни остана време да стигнем до тях, а и освната ни цел беше да се потопим в подводния свят на Карибието.

Поради срвнителната си непопулярност като място за гмуркане, състояние неиминуемо породено поне донякъде от липсата на качествено обслужване и лошото икономическо състояние на страната, тук ще имате късмета почти никога да не срещате други гмуркачи и да се наслаждавате на много различни морски обитатели които не се страхуват от вас. Все пак дори и най-симпатичният водолаз е притеснителна гледка за водните обитатели с нескопосаните си маневри, облещените като палачинки очи и шумната струя от балончета…

Тук може да намерите повече от 20 различни места за гмуркане. Разполагайки със срванително ограничено вереме, решихме да се съсредоточим върху най-известните.След следобедно проучване на местните клубове за гмуркачи се спряхме на “Scuba Fun”, който в момента е притежание на Джон - веселяк от Аризона женен за местно момиче. За него работеха французин, германец и местен инструктор. В неразборията от различни култури, езици и характери, неиминуемо имаше много смях и закачки. Първия ден се гмуркахме с местния водач Маликй, който не говореше английски! Беше доста забавно, но някак си успяхме да се разберем… почти. Макар и отличен гмуркач, той не пропусна да покаже колко далечна е представата тук за обслужване на клиента и чиновнически приемаше задължениата си. За разлика от него, германският водач Франк беше не само много перфектен и професионален в държанието си, но и невероятно забавен.

Потопихме се първо на Guaraguao 1 и 2 и Coca Wreck. На другия ден направихме целодневно пътешествие до малкия остров Catalinita който се намира между Hispaniola и Saona и е на границата между Атлантаческия океан и Карибско море. Тук водата е много бурна и можете да видите границата между океана и морето толкова ясно сякаш някой я е нарисувал.

Гмурнахме се на Shark Point и с помощта на Франк успяхме да сгащим една 2.5 метрова Nurse shark (грижовна акула), която се опитваше да подремне в една малка пещера и определено не беше очарована от любопитните поводни папараци. След кратка почивка на Saona и няколко хапки се отправихме към Peñon 1,2 и 3 които бяха най-готиното ни гмуркане. Навсякъде бъкаше от шарени и чудновати морски обитатели и корали. Завършихме деня с плацикане с морски звезди в една плитчина на 200 метра от брега и добро количество местен ром.

На третия ден се отправихме към остров Catalina, той е известен с две места за гмуркане, Стената и Аквариума. The Wall започва като доста плитко плато (7-8м) пълно с десетки разлчни корали и риби. Последните много се радват на хора, защото мястото е популярно сред шнорхелистите които често носят парченца хляб. Платото рязко свършва и се озовавате на върха на отвесна стена, чийто край се губи в тъмносините дълбини. Височината, или по-точно дълбочината, достига 45 метра, но усещането е различно от това да се качите на 15 етажен блок и да погледнете надолу. Тук можете плавно да “скочите” в бездната с главата надолу и се наслаждавате на шарените морски обитатели, които радостно помахват с каквито крайници имат в знак на приветствие… Споменах ли, че налягането на такива дълбочини може да има халюцинационен ефект?

Поради физичните приниципи на поведение на газовете се смъкнахме до около 23 метра, помотахме се малко и се отправихме обратно към светлината. В плитчините ни изненада наличието на нов вид водни обитатели - туристи. Един огромен катамаран беше докарал 40-ина човека, които екипирани с шнорхели пристъпиха към скачане, викане, гъргорещи звуци и много пляскане. С прилична скорост ние напуснахме терена и се отправихме към другата страна на острова за заслужена почивка.

Тъй като водата лесно се превръща в опиат за сетивата, не мина много време преди да решим да оползотворим времето за почивка между гмурканията като се поплацикаме в плитчините. Тук е мястото да отбележа, че тюркоазената вода е много красива за гледане от брега, но е доста мътна. Но дори само няклко метра по-навътре и се оказвате заобиколени от доста големи на размер риби с всякакви причудливи форми, морски таралежи с игли достигащи 30см (определено стойте по-надалече) и дестки малки рибки с безброи разновидности в окраската.

Завършихме с почти едночасов престой в The Aquarium, където, както името предполага, се чувствате като един от обитателите на огромен аквариум. Успяхме да видим от близо огрмни морски котки, черни и зелени змиорки, големи сини раци, отровни каменни риби, неонови тръбни корали, ветрила и мозъчни корали и, не на последно място, една от най-любимите ми риби - риба тромпет.

Останалите дни прекараме в припичане на плажа, вътрешно охлаждане с тропически котейли и, разбира се, много плацикане в лазурните карибски води.Макар че Доминиканската Република има какво още да направи за да достигне нивото на по-сериозните курорти, чарът на острова като ваканционно направление е неуспорим, особено ако се гмуркате. Побързайте преди всички да са разбрали.

Ресурси:Wikipedia - http://en.wikipedia.org/wiki/Dominican_Republic

CIA - https://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/dr.html

Official Country Website - http://www.dominicana.com.do

Scubafun - http://www.scubafun.info